Царевицата (Zea mays L.) може да се отглежда във всички райони на България с надморска височина до 1000 метра и продължителност на безмразния период 140–150 дни. Царевичното зърно се използва за изхранване на всички видове домашни животни, като компонент на фуражни смески, а също и за технически цели. От него се получава декстрин, спирт, захарен сироп, органични киселини и др. Зелената маса се използва за силажиране. Поради висoкото съдържание на захари, зелената маса може да се силажира както самостоятелно, така и в смес с други, трудно силажиращи се фуражи. Царевицата се отличава с високи изисквания към хранителните елементи. Независимо от това, дали се отглежда за зърно или за силаж, на почви слабо или средно запасени с хумус и подвижни форми на всички хранителни елементи, торенето е задължителен елемент от агротехниката на тази култура. Потреблението на хранителни елементи от царевицата до голяма степен зависи от това какъв вид хибриди се отглеждат. В различните райони на страната и в зависимост от това, дали тази култура се отглежда при поливни или при неполивни условия, се отглеждат ранни хибриди с вегетационен период 100–105 дни до късни хибриди от групата по ФАО, с вегетационен период от 135 до 149 дни. Изискванията на различните хибриди от тези групи са различни, поради това че формират различна вегетативна маса и формират различни добиви от зърно или зелена маса за силаж. За формиране на добив от 100 кг зърно царевичните растения извличат от почвата и натрупват във вегетативната част и зърното 2,4–3,0 кг N, 1,0–1,2 кг Р2О5, 2,5–3,0 кг К2О, 0,8–1,0 кг СаО и 0,2–0,3 кг МgО. При средни добиви от 500–800 кг/дка зърно царевицата извлича от почвата около 14–16 кг/дка N, 4–6 кг/дка Р2О5 и 14–16 кг/дка К2О. При средни добиви 800–1200 кг/дка зърно царевицата изнася от почвата около 20–25 кг/дка N, 8–10 кг/дка Р2О5 и 20–30 кг/дка К2О. Това до голяма степен определя и високите потребности на тази култура по отношение на количеството торове, които трябва да се прилагат. Различните почви могат да осигурят различни количества от тези елементи и затова торовите норми ще бъдат различни за отделните почви, а освен това ще зависят и от предшестващо торене на културите, отглеждани преди царевицата на същата площ. Царевицата има различни нужди от хранителни елементи през различните периоди от развитието си. В началните фази от своето развитие царевицата усвоява в еднаква степен амониевата и нитратната форма на азота. В по-късните фази от своето развитие тази култура поглъща по-енергично нитратната форма на азота. Корените на царевичните растения усвояват както лесно разтворимите съединения на фосфора, така и по-трудно разтворимите (цитратноразтворимите) фосфати. До фаза 8–10-и лист хранителните вещества се използват от царевицата по-икономично и темпът на усвояването им е по-бавен. След тази фаза темпът на усвояване на хранителните елементи се засилва. До фаза изметляване растенията усвояват около 70% от общото количество усвоен азот, около 40% от фосфора и около 80% от калия. При бедни на усвоими форми на калий почви и без калиево торене царевичните растения усвояват до фаза изметляване близо 90% от общото количество калий. При торене с калиеви торове усвояването на калия продължава до края на вегетацията. Tова удължаване на периода на хранене с калий е от изключително голямо значение за хибридите с дълъг вегетационен период, отглеждани при поливни условия. При обилно азотно и фосфорно хранене и недостиг на калий се появяват явни признаци на недостиг от този елемент по кочаните, изразени в недоразвити и не добре изхранени зърна по върха. За нормално развитие и висока продуктивност листата на царевицата трябва да съдържат оптимално количество от хранителните елементи. В началните фази, когато растенията са достигнали на височина 40–50 см, добре развитите листа трябва да съдържат 4,0–5,0% N, 0,4–0,6% Р и 3,5–4,5% К. Ако съдържанието на тези елементи падне под посочените стойности, трябва да се подхранят растенията с минерални торове почвено или листно, а най-добре и по двата начина. В зависимост от запасеността на почвата с органично вещество и минерален азот, потенциала на отглеждания хибрид и това дали се отглежда при неполивни условия или с напояване торовата норма за азота е в границите 12–20 кг/дка. Фосфорната норма се движи в границите 12–16 кг/дка, а калиевата – между 10 и 14 кг/дка. При отглеждането на царевицата за силаж се използват по-високи норми за торене с азот и по-ниски за фосфор и калий, поради това че гъстотата на посева е по-голяма и се получава по-голяма вегетативна маса, с по-високо съдържание на белтъчини.
Нашата препоръка за торене на ЦАРЕВИЦА ЗА ЗЪРНО, отглеждана на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: Препоръката е за царевица, отглеждана при гравитачно напояване или чрез дъждуване! При капково напояване ще се използват водоразтворими торове, а не гранулирани, като дозите за предсеитбено торене ще са по-ниски, а дозите за подхранване ще са по-високи.
Нашата препоръка за торене на ЦАРЕВИЦА ЗА СИЛАЖ, отглеждана на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: За конкретна схема, направена професионално на базата на почвени и листни анализи, съобразена с вашите нужди и условия, се свържете с нашите специалисти.