Ечемикът (HordeumsativumL.) е зърнено-житна култура, която се отглежда както за фуражно зърно, така и като суровина за производство на бира. За фураж на животните се използват предимно сортове, които натрупват по-големи количества протеин в зърното, което ги прави по-подходящи за храна на животните. Сламата на ечемика е по-мека и с по-висока хранителна стойност от тази на пшеницата, поради което се приема с по-голяма охота от преживните животни като груб фураж. Пивоварният ечемик се предпочита в пивоварната промишленост, поради по-ниското съдържание на белтъчини и по-високото съдържание на въглехидрати. За получаване на качествено зърно от пивоварния ечемик се прилагат по-високи норми на фосфорно и калиево торене и по-ниски норми на торене с азотни торове. Освен това се прилагат и различни срокове на торене с азот.
Ечемикът развива по-слаба по мощност и усвояваща способност коренова система в сравнение с останалите зърнено-житни култури. Стъблото на ечемика е по-неустойчиво на полягане в сравнение с пшеницата и ръжта поради по-тънките си стени и по-слабо развитата механична тъкан. Това го прави по-чувствителен на обилно азотно хранене и изисква точно дозиране на торовия азот, за да се избегне полягането на посева при влажни условия през пролетта. При обилно азотно торене ечемикът брати силно и голяма част от братята не са продуктивни, което води до нерационално използване на хранителните вещества, внесени с торовете.
Ечемикът усвоява до 60% от азота през периода от братене до изкласяване и около 75% от фосфора от усвоените до края на вегетацията количества. За формиране на добив от 100 кг зърно и съответното количество вегетативна маса (слама) ечемикът извлича от почвата 2,3–2,6 кг N, 1,1–1,3 кг Р2О5 и 2,2–2,6 кг К2О. За получаване на високи и стабилни добиви зърно от тази култура растенията във фаза братене трябва да съдържат 3,5–4,5% N, 0,4–0,6% Р и 4,0–4,5% К, а във фаза вретенене – 3,0–4,0% N, 0,3–0,5% Р и 3,5–4,0% К. При пивоварния ечемик стойностите за азота във фаза вретенене трябва да са в долната граница.
Фуражният ечемик реагира най-силно на азотно торене и по-слабо на фосфорно и калиево торене. Торовите норми се определят преди всичко от запасеността на почвата с подвижни форми на хранителните елементи и от планирания реален добив. В зависимост от тези показатели торовите норми се движат в границите: 6–14 кг/дка N, 4–8 кг/дка Р2О5и 4–6 кг/дка К2О. Освен от тези три елемента фуражният ечемик се нуждае още от макроелементите магнезий и сяра и от микроелементите мед, манган, цинк, бор и молибден.
Нашата препоръка за торене на ФУРАЖЕН ЕЧЕМИК на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: За конкретна схема, направена професионално на базата на почвени и листни анализи, съобразена с вашите нужди и условия, се свържете с нашите специалисти.
Нашата препоръка за торене на ПИВОВАРЕН ЕЧЕМИК на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: За конкретна схема, направена професионално на базата на почвени и листни анализи, съобразена с вашите нужди и условия, се свържете с нашите специалисти.