Оризът (Oriza sativa L.) в България сe отглежда предимно в регионите на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора. Той е взискателен към почвено-климатичните условия на района. Най-подходящи за оризища са почвите с двучленен строеж на профила си, т.е. когато горният почвен слой (хумусно-акумулативен и преходен хоризонт) лежи върху слой с по-малка водопропускливост, не съдържащ водоразтворими, токсични за ориза соли. Неподходящи за оризища са тежките по механичен състав и с ниско съдържание на кислород почви. Изискванията на ориза към режима на хранене са високи. По време на вегетацията нуждите на тази култура от хранителни вещества не са еднакви. До фаза братене изискванията му към концентрацията на хранителни вещества не са високи, но недостигът на азот и фосфор през този период се отразява неблагоприятно върху развитието до края на вегетацията. През този период се формират големината на метлицата и разклоненията ѝ. Колкото по-добре е осигурен оризът, особено с азот, до образуването на 5-ти−6-ти лист, толкова по-големи ще са зачатъците на бъдещата метлица. Тази нужда се определя от слабо развитата коренова система. През периода от братене до начало на цъфтеж оризовите растения усвояват около 70–90% от общото количество на постъпилите хранителни вещества. През по-късните фази от развитието си оризът се развива главно за сметка на натрупания азот и калий, които се преизползват чрез преразпределяне от стъблата и листата към метлиците. По-късното осигуряване с азот не влияе върху големината на метлицата, но засилва вегетативното развитие, растенията полягат и вегетацията им се удължава. Нуждата от фосфор се проявява главно през първата половина от вегетацията на ориза и затова най-ефективно е внасянето му преди сеитбата. За формирането на 100 кг зърно и съответното количество вегетативна маса (слама) оризът извлича от почвата 1,9–2,4 кг N, 0,9–1,2 кг Р2О5 и 2,5–3,0 кг К2О. При добив от 400 кг арпа оризът изнася от почвата 8–10 кг/дка N, 5–6 кг/дка Р2О5 и 12–13 кг/дка К2О. При добив от 600 кг арпа износът на N е 14–16 кг/дка, на P e 7–8 кг/дка, a на K e 16–17 кг/дка. Оптималните стойности на хранителните вещества в растенията в напълно развити връхни листа преди цъфтежа са N – 3,0–4,5%, P – 0,2–0,4%, K – 2,5–3,5% и Mg – 0,2–0,4%. Освен от посочените елементи оризът се нуждае още и от магнезий и сяра и от микроелементите желязо, цинк и молибден. Правилното торене е един от решаващите фактори от агротехниката на ориза за доброто развитие на растенията и получаването на високи и стабилни добиви. В зависимост от запасеността на почвата с усвоими за растенията форми на хранителни елементи и очакваните добиви на арпа, торовите норми са в границите: N – 10–16 кг/дка, Р2О5 – 6–10 кг/дка и К2О – 6–8 кг/дка.
Нашата препоръка за торене на ОРИЗ, отглеждан на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: За конкретна схема, направена професионално на базата на почвени и листни анализи, съобразена с вашите нужди и условия, се свържете с нашите специалисти.