Препоръки за торене на пипер

Технология за отглеждане

Основните фактори за интензивното отглеждане на пипера са наличието на достатъчно и качествена вода за поливане и подходящо подготвена и добре структурирана почва. Почвата трябва да бъде добре почистена от плевели, тъй като нежеланите растения не само пречат на пипера, но и служат като развъдник на болести, които могат да причинят значителни загуби в добива (една от най-опасните подобни болести е CMV, cucumber mosaic virus).

Друго важно условие е да се избегне монокултурното отглеждане. След 2-3 години отглеждане на пипер е препоръчително използвания за това парцел да бъде засят с друг тип зеленчукови култури. На практика, поради недостиг на земя, обикновено пипера се отглежда 4-5 години на едно и също място, което от своя страна води до увеличаване на почвените неприятели (напр. Nematodas, Elateridae larvae) и болести – корки-рут и вехнене (Fusarium, Verticillium), които причиняват сериозни загуби. В този случай производителите трябва да правят периодични почвени анализи за съдържанието на хранителните вещества в почвата. Необходимо е оценка на качествата на водата за поливане, постоянен контрол на фертигацията (съвременен метод за едновременно торене и напояване, чрез който се постига оптимално водоснабдяване и торене на културите при намален разход на труд, вода и торове), рН на средата и спазване на прецизна и точна технология на хранене. От качеството и интензитета на гореописаните изследвания и практики зависи значителното ограничаване на загубите (количество добив и качества на продукта), получени вследствие вредата, нанесена от почвените неприятели и патогени.

Препоръчително е да се използва вода с ниско солно съдържание (<1 MS/cm), с ниска концентрация на калий, желязо, манган и без голямо количество твърди частици, които могат да възпрепятстват нормалното функциониране на системите за капково напояване.

Технология за подготовка на почвата

Едно от най- важните мероприятия при  подготовката на почвата е тя да бъде обработена качествено през есента на дълбочина 25-30 см. с цел да се създаде рохкава пръст за засаждане през пролетта. Трябва да се има в предвид, че пиперите не понасят преуплътнени, сбити и слабо аерирани почви. Когато почвата е плътна, е добре дълбоката оран и оформянето на лехи да се извърши през есента. Този метод също така помага да се намали влиянието, което есенните и пролетните валежи оказват върху времето за засаждане.

Преди преместването и засаждането на разсада, ние можем да защитим растенията само срещу бяла плесен, която е много рядко срещана при култури, отглеждани на открито.  Срещу други гъбични заболявания, причиняващи увяхване (напр. Fusarium), растенията не могат да бъдат защитавани ефективно.

Разсаждане

Един добър разсад е в основата на успешното отглеждане на зеленчуковите култури, тъй като силните и здрави растения са по-слабо податливи на заболявания и са в състояние да произведат по-висок добив.

Климатизираните разсади са най-подходящи за засяване на открито, тъй като те притежават високи нива на устойчивост срещу стрес при пресаждане, имат ускорен процес на вкореняване и са толерантни към студове дори при много ранно засаждане. Да се избягва употребата на растения, които са стари, израснали прекалено много и със слаби тъкани. За препоръчване е също така да се избягват и традиционните, голокоренни разсади, да се избират 3х3 или по-големи разсади, тъй като по-добре развитата коренна система и по-голямото пространство, от което тя се нуждае, са от значение и предимство. Също така, да се избягва сеитбата на разцъфнал вече разсад. Оптималното време за цъфтеж е две до три седмици след засаждането на разсада на открито. Цветовете на пипера се опрашват самостоятелно, но като резултат от стрес при неблагоприятни температури или удължен вегетационен период, в следствие на третиране с химикали за растителна защита, завързите могат да дадат изкривени плодове с малко или изобщо без семена, които ще са неподходящи за продажба.

Разсаждане и пространства, необходими за разсаждане

В следващия пример се описва често използвана схема, където разстоянието от център до център на лехите е 130 см, високата леха е широка 40 см, разстоянието между редовете е 35-45 см, а разстоянието между растенията е 27-35 см.

Когато се използва пръскачка с обсег от 12 метра, покриваща по 7-8 лехи и транспортна пътека с ширина от 2,2 до 2,7 метра. Препоръчителната посевна норма варира от 4 400-5 500 растения/дка.
Маркучите за капково напояване с дупки на всеки 20 см. трябва да се позиционират на върха на лехата. За покриване на лехата се препоръчва да се използва мулч с ширина от 110-120 см в черен, кафяв, розов, лилав и пр. цвят. След засаждане на разсада, стъблата трябва да се покрият с пръст за да се избегне увреждане, причинено от изпускане на горещ въздух или от затопленото полиетиленово покритие.

В случая ние планираме да покрием лехите с покритие за редове (тунели), за да се насърчи ранното зреене; трябва да бъде поставена рамка от железни пръчки на всеки 2 метра и след това се поставя покривало над нея. За да се намалят щетите върху реда
трябва да се използват тръби за капково напояване за напояване като покритие на пръчките.

Железните пръчки трябва да се вържат със сезал за бали от двете страни на
25-30 см височина. Върховете на пръчките също трябва да бъдат фиксирани за да се
избегне надлъжно наклоняване на растенията и директен контакт на покривалото с
с растенията.

Пръчките от железния скелет могат да останат през целия растежен период да
служат като конструкция за растенията и плодовете. В случай, че не се планира полиетиленово покритие, все още е силно препоръчително изграждането на кордон за да се избегне накланянето на растенията, особено в случай на интензивна технология, където високият добив може да повали растенията. В този случай трябва да се използват дървени или железни пръчки със сезал през 25-30 и 50-60 см
височина между тях.

При отглеждане на хибридните пипери на полето се препоръчва отглеждане на висока леха, на двойна лента при следната схема на засаждане: между лентите в лехата 35-45 см. и вътре-редово 25-35 см. Разстояние между двойните ленти – 90-100 см., при което посевната норма варира от 4 500-5 800 растения в дка.

 

Направата на поддържащ кордон за растенията е силно препоръчителна, за да се избегне тяхното накланяне, особено в случаите, когато се прилагат техологиите за интензивен растеж и зреене на плодовете. Затова се препоръчва използването на рамки от дървени или железни пръти, укрепени с балиращи струни, на височина от 30 до 60 см от нивото на почвата.

Фертигация

Преди засажадането необходимо е основното торене да се извърши наесен или напролет. В практиката се прилагат 50- 60 кг. комплексни NPK торове в следния състав: 5-14-28 или 10-10-20. Хранителните вещества, които се прилагат с основната обаработка трябва да достигнат на 10-30 см. дълбочина. В случая на култивация на висока леха –  трябва да се извърши напролет при подготовката на лехите. Разхвърлянето на тор по почвата вместо разораване може да започне 10-14 дни след засаждане, когато корените достигнат 4-5 см дължина; препоръчва се повторение на всеки 7-10 дни.

При фертигация седмичните хранителни вещества трябва да се подават на един път, като през лятото – това трябва да е през интервал от 7 дни при слънчеви дни и през 10 дни по време на  дъждовен период.

„А” и „Б” компонентите на торовите смеси за дадена фенологична фаза могат да се смесват и разреждат на един етап. Препоръчаните количества тор са за 200 литра вода. Рецептата за хранителен разтвор за фертигация трябва да се прилага като се редуват „А” и „Б”. Трябва да се избягва смесването на калиев с калциев нитрат, поради антагонизъм.

Калциевият нитрат може да бъде заместен с амониев нитрат, като се има в предвид, че 2 кг. калциев нитрат се равняват на 1 кг. амониев нитрат.

Тъй като Карпекс F1 е по-вегетативен, трябва да се прилага по-голямо генеративно въздействие за да се поддържа вегетативно – генеративният баланс на растението. Един от тези методи е листното торене с повишено съдържание на фосфор, дори и по време на пълен цъфтеж.

В случай че е необходимо, узряването може да се ускори посредством фертигация с калиев сулфат на всеки 10-14 дни, освен прилаганите хранителни рецепти.

Напояване

Напояването също е важен аспект от грижата за растението. Трябва да се наблегне на този факт, защото в някои случаи производителите подценяват нуждите на растенията от вода, особено през лятото. При лехите, покрити с полиетилен, водата от тръбите за капково напояване се просмуква различно от тези, които не са покрити. Почвената влага зависи до голяма степен от мястото и дълбочината на измерване, както и хетерогенността на почвата. Поради това се препоръчва да се провери влагата на почвата в лехата с ръка. На етап вкореняване 500 мл/вода на ден са напълно достатъчни на едно растение, докато през лятото максималното потребление на водата може да достигне 2000-2500 мл / на растение / ден. В практиката 40-70% от необходимата вода за напояване се доставя посредством фертигацията.

Препоръчително е редовно да се напоява с по-малки количества, така нуждите на растенията от вода могат да бъдат удовлетворени по-точно и гарантирано да се намалят загубите на тор. Оптималното количество би било 500 мл / растение / за едно напояване, но за съжаление практиката показва, че се е налагало да се напоява дори и през нощта, за да се завърши целият цикъл.

Когато съдържанието на хидрогенкарбонат във водата е високо, на почистването на напоителната система трябва да се обърне внимание дори по време на сезона, тъй като котленият камък може да възпрепятства инструментите за капково напояване. Ако се използва азотна или фосфорна киселини по време на фертигация, вероятността от запушване е ниска. Ако не, се препоръчва да се мият през системата с азотна киселина, контролирайки рН на хранителния разтвор между 4 и 5 и по-малко от 2,0 mS/cm. През горещите летни дни плодника може да изсъхне и да доведе до нарушения във формирането на плодовете. Тази опасност от нарушено плодообразуване може да бъде намалена чрез напояване с разпръсквачи, освен чрез капково напояване. Напояването с разпръсквачи е полезно също, за да се повиши влажността на въздуха в случай на суша и за да се охлаждат прегрелите растения. Най-доброто решение за напояване с разпръсквачи е използването на микронапояване.