Ръжта (Secale cereal L.) не е много взискателна към почвено-климатичните условия. В България се отглежда предимно в предпланинските и планинските райони, на почви с кисела реакция и бедни на органично вещество. Най-добри предшественици са зърнено-бобовите култури и рапицата, а в планинските райони – картофите и тютюна.
Основната част от хранителните елементи ръжта извлича по време на най-интензивното си нарастване, което съвпада с периода на вретенене-изкласяване. За формиране на 100 кг зърно и съответната надземна маса (слама) тази култура извлича от почвата 2,5–3,0 кг N, 1,1–1,4 кг P2O5 и 2,4–2,8 кг K2O. При оптимално снабдяване с хранителни елементи растенията от ръж трябва да съдържат във фаза братене 4,0–5,0% N, 0,4–0,6% Р и 3,5–4,5% К, а във фаза вретенене – 3,0–4,0% N, 0,3–0,5% Р и 3,0–4,0% К към суха маса.
За получаване на високи и стабилни добиви зърно от ръжта, растенията трябва да бъдат осигурени освен с трите основни хранителни елементи и с магнезий, калций, сяра и микроелементите мед, молибден и бор. На силно кисели псевдоподзолисти почви ръжта може да страда от манганова токсичност, поради което се налага варуване на тези почви при отглеждане на предшествениците – зърнено-бобови култури.
Правилното торене е един от решаващите фактори от агротехниката на ръжта. За доброто развитие на растенията и получаването на високи и стабилни добиви. В зависимост от запасеността на почвата с усвоими за растенията форми на хранителни елементи и очакваните добиви на зърно, торовите норми са в границите: N – 8–10 кг/дка, P2O5 – 6–8 кг/дка и K2O – 4–6 кг/дка. При отглеждане на ръжта след торени картофи, особено когато е внасян оборски тор, да се прилагат торови норми от 5–6 кг/дка N и 4–5 кг/дка P2O5.
Нашата препоръка за торене на РЪЖ, отглеждана на почви с умерено съдържание на органично вещество, минерален азот и подвижни форми на фосфор и калий
Забележка: За конкретна схема, направена професионално на базата на почвени и листни анализи, съобразена с вашите нужди и условия, се свържете с нашите специалисти.